Алое вера
От раздел Хербариум
Алое — Aloe vera, Aloe arborescens, Aloe helenae и др.
Разновидностите на алоето са многобройни, всички те са със сходен ефект.
Алоето подобрява чернодробните функции, апетита и храносмилането. Има кръвоочистителен и имуноукрепващ ефект.
Сериозни научни изследвания на клиника ”Мейо” потвърждават ефективността му при запек, псориазис, генитален херпес и дерматит. Продължават проучвания на лечебната му сила при диабет тип 2, кожни изгаряния, афтозен стоматит и СПИН.
Алоето има и 2 уникални съставки — ацеманан и алантоин. Ацемананът е дълговерижна въглехидратна молекула с белтъчно ядро. Човешкият организъм го синтезира, но само до пубертета. След това трябва да се добавя с храната, защото е важен за имунитета — активира имуномедиатори като интерлевкин 1. На това се дължи противораковото действие на алоето според американски изследователи.
Другата полезна съставка на алоето - алантоинът, не се синтезира от организма на човека. Затова трябва да я набавя с храната. Алантоинът има мощни антиоксидантни свойства, пази клетките от окислителния стрес, обезврежда токсичните продукти и стабилизира клетъчния цикъл. С други думи работи като имуностимулатор.
Алоето се използва при лечението на тумори и в народната медицина (по-долу предлагаме класическа рецепта). Да се има предвид, че билката засилва тазовото кръвоoбращение — трябва да се избягва при бременност (опасност от аборт), както и по време на месечния цикъл при жените.
Начин на употреба:
В търговската мрежа трудно бихте намерили изсушени листа от алое. По-лесно може да се намери сабур — изсушен сок от алое. Това е стара аптечна, високоефективна форма, получена от цялото растение, на което се дължи горчивият и вкус и по-изразеното слабително действие. Масово се предлагат и различни течни форми, по-често от вътрешната част на растението (за да не горчат).
Особен интерес представлява свежото растение. У нас като саксийни растения се предлагат поне 2—3 вида алое. От тях сами можете да приготвите настойка по рецептата на акад. Филатов, която е близка до народните рецепти.
Рецепта по акад. Филатов:
3—5-годишно растение се държи на тъмно място, без да се полива в продължение на една седмица. Вземат се 150 г от листата, счукват се или се смилат и се смесват с 250 г пчелен мед и 350 г силно (17°) червено вино (такова вино се намира трудно и затова може да се използва обикновено червено вино и да се подсили със 100 г водка). Държи се на тъмно и хладно място една седмица. Приема се по една супена лъжица 3 пъти на ден около половин час преди ядене.
Както споменахме по-горе, да не се приема по време на бременност или месечен цикъл заради засилващия тазовото кръвообръщение ефект.
Външното приложение на алоето също има много сериозен ефект.
При болки в ушите 2—3 пъти на ден се накапват в ухото по 2—3 капки сок от свежо листо алое. Може да се накапва по същата схема и в носа при упорита хрема.
При циреи — листо алое с предварително орязани бодли и премахната кора откъм страната която се налага, се закрепва с лепенка върху цирея. Сменя се 1—2 пъти дневно или при изсъхване на листото.
Бебешките масла също могат да се подсилват със сок от алое (напр. 5—6 к-ки сок от алое в 1 ч.лъж. масло) непосредствено преди употреба.
Разновидностите на алоето са многобройни, всички те са със сходен ефект.
Алоето подобрява чернодробните функции, апетита и храносмилането. Има кръвоочистителен и имуноукрепващ ефект.
Сериозни научни изследвания на клиника ”Мейо” потвърждават ефективността му при запек, псориазис, генитален херпес и дерматит. Продължават проучвания на лечебната му сила при диабет тип 2, кожни изгаряния, афтозен стоматит и СПИН.
Алоето има и 2 уникални съставки — ацеманан и алантоин. Ацемананът е дълговерижна въглехидратна молекула с белтъчно ядро. Човешкият организъм го синтезира, но само до пубертета. След това трябва да се добавя с храната, защото е важен за имунитета — активира имуномедиатори като интерлевкин 1. На това се дължи противораковото действие на алоето според американски изследователи.
Другата полезна съставка на алоето - алантоинът, не се синтезира от организма на човека. Затова трябва да я набавя с храната. Алантоинът има мощни антиоксидантни свойства, пази клетките от окислителния стрес, обезврежда токсичните продукти и стабилизира клетъчния цикъл. С други думи работи като имуностимулатор.
Алоето се използва при лечението на тумори и в народната медицина (по-долу предлагаме класическа рецепта). Да се има предвид, че билката засилва тазовото кръвоoбращение — трябва да се избягва при бременност (опасност от аборт), както и по време на месечния цикъл при жените.
Начин на употреба:
В търговската мрежа трудно бихте намерили изсушени листа от алое. По-лесно може да се намери сабур — изсушен сок от алое. Това е стара аптечна, високоефективна форма, получена от цялото растение, на което се дължи горчивият и вкус и по-изразеното слабително действие. Масово се предлагат и различни течни форми, по-често от вътрешната част на растението (за да не горчат).
Особен интерес представлява свежото растение. У нас като саксийни растения се предлагат поне 2—3 вида алое. От тях сами можете да приготвите настойка по рецептата на акад. Филатов, която е близка до народните рецепти.
Рецепта по акад. Филатов:
3—5-годишно растение се държи на тъмно място, без да се полива в продължение на една седмица. Вземат се 150 г от листата, счукват се или се смилат и се смесват с 250 г пчелен мед и 350 г силно (17°) червено вино (такова вино се намира трудно и затова може да се използва обикновено червено вино и да се подсили със 100 г водка). Държи се на тъмно и хладно място една седмица. Приема се по една супена лъжица 3 пъти на ден около половин час преди ядене.
Както споменахме по-горе, да не се приема по време на бременност или месечен цикъл заради засилващия тазовото кръвообръщение ефект.
Външното приложение на алоето също има много сериозен ефект.
При болки в ушите 2—3 пъти на ден се накапват в ухото по 2—3 капки сок от свежо листо алое. Може да се накапва по същата схема и в носа при упорита хрема.
При циреи — листо алое с предварително орязани бодли и премахната кора откъм страната която се налага, се закрепва с лепенка върху цирея. Сменя се 1—2 пъти дневно или при изсъхване на листото.
Бебешките масла също могат да се подсилват със сок от алое (напр. 5—6 к-ки сок от алое в 1 ч.лъж. масло) непосредствено преди употреба.
