Глухарче
От раздел Хербариум
Глухарче — Taraxacum off. — бърдоква, горец, конско цвете, радика, борец
Глухарчето има добър лечебен ефект при жлъчно-чернодоробни страдания (следхепатитни състояния, хронични хепатити, жлъчни дискинезии). Използва се още при запек, задръжка на течности, намален апетит, обменни нарушения, кожни болести, хемороиди.
Открай време немската народна медицина препоръчва едномесечни пролетни кръвоочистителни курсове с глухарче. Може да се пие чай от стръкове или корени, но при диетите за отслабване корените са за предпочитане. Те съдържат до 40% инулин, вещество, което е важно за възстановяване на чревната ни флора, много често увреждана от антибиотици или неправилно хранене.
Ако се върнем още по-назад към Средновековието, също ще открием полезни съвети за диворастящото растение.
Според Амасиаци, голям средновековен лечител, личен лекар на турския султан Мохамед II, глухарчето "помага при вода в корема и притежава отпушващи свойства. Прочиства черния дроб и далака, отстранява материята, която затлачва тънките проходи и отваря порите на кожата".
В наше време се използва при лечение на жлъчни заболявания, увеличен черен дроб и асцит (задържане на вода в корема). Освен това се препоръчва за „източване" на излишните течности в тялото. Като активира бъбреците, глухарчето помага и на отслабващите. То е от особена полза при жени, които страдат от предменструален синдром и сърдечно болни.
Козметичният ефект върху порите на лицето също не е за пренебрегване. Чаят е прост и евтин начин да освежим тена и да се погрижим за кожата, която през пролетта носи"следи" от изтощение от зимата. За жалост билката доста се подценява.
В миналото гозбите с глухарче са били по-често на трапезата в сравнение с днес, особено у нас. В доста европейски страни се култивира. Все пак най-ценно и най-търсено на западните пазари е диворастящото глухарче. У нас то не се предлага по пазарите. Тези, които го познават, си го берат сами.
Високото съдържание на витамин С, органичните киселини и най-вече ябълчната определят глухарчето като "чистач" на кръвта. То се препоръчва при склонност към образуване на жлъчни и бъбречни камъни, при подагра, ревматизъм и артрити. Съвременните клинични наблюдения го утвърждават като една от основните билки при жлъчно-чернодробни заболявания.
Младите листа на глухарчето имат пикантен, леко горчив вкус. При желание той може да се тушира, като се смесват с други листни зеленчуци. По-късно напролет горчивият вкус на листата се усилва и тогава то може да се комбинира с други зеленчуци за приготвяне на салата.
Начин на употреба: 2 суп. лъж. се запарват 10 мин. в 1/2 л вода и след изстиване запарката се прецежда. Пие се 3 пъти дневно по 1 винена чаша (около 120 г) 30 мин. преди хранене.
За салати — свежите листа глухарче се накисват в подсолена вода (1с.л. на 1/2 л вода) за половин час, за да се дезинфекцират. Приготвя се като другите видове салати.
Особено добра комбинация е с орехи, чери домати и авокадо, зелен лук по желание, подправено с лимон и зехтин, или като сух таратор.
Пролетта подсеща, че е време за чистене. Добре e да се погрижим и за тялото си, като започнем от „химичната фабрика” на организма — черния дроб. Той е задръстен от мазната храна, с която прекаляваме, особено през зимата, безразборно пиене на антибиотици и медикаменти.
Германска традиция е по това време на годината да се правят едномесечни курсове с чай от корени на глухарче. Прекрасна работа върши и салатата от свежи листа.
В ехографския кабинет може да се чуе такъв разговор: „Драги господине (или уважаема госпожо), вие имате стеатозен черен дроб.” И пациентът често отговаря: „Но докторе, не пия алкохол — най-много чаша две вино и то на празник.”
Алкохолът обаче не е единствената причина за стеатозния или затлъстял черен дроб. Нормално черният дроб съдържа 8% мазнини. Стеатозният черен дроб съдържа 40% мазнини. Към това състояние предразполагат неправилното хранене, богато на животински мазнини, недостигът на целулоза и, разбира се, консумацията на алкохол.
През последните десетилетия храненето е богато на мазнини и черният дроб просто не успява да ги преработи. Затова те се отлагат в него. Положението се задълбочава от заседналия начин на живот. Излишните калории и обездвижването водят до бързо затлъстяване. Ако индексът на телесната маса превишава 27 кг/м2 (с други думи ако имаме 10 килограма и повече над нормалното тегло), със сигурност може да се каже, че мастни клетки са се натрупали не само под кожата, а и в черния дроб. В развитите страни 10 - 25% от населението страда от чернодробна стеатоза при което главен дял заемат затлъстелите, при които процентът може да стигне 90%.
За влиянието на алкохола знаят всички, но има и други фактори. На преден план излиза и дисбактериозата, която става все по-честа заради масовото използване на антибиотици, храни, бедни на фибри, липсата на пробиотици и пребиотици в храната ни. Размножаването на вредни бактерии в стомашно-чревния тракт, когато нормалните са увредени, отделя токсини, които атакуват черния дроб.
Допълнително се добавят увреждащи фактори като намалена функцията на щитовидната жлеза (и това явление приема епидемични размери напоследък), злоупотреба с лекарства като антибиотици, противовирусни средства, медикаменти, които понижават температурата, статини (предписвани при висок холестерол), хормонални препарати (в това число таблетки, предпазващи от забременяване).
Чернодробната стеатоза може да няма симптоми. Ако обаче към нея се прибави и възпаление, по правило едно зло никога не идва само диагнозата е неалкохолен стеатохепатит. А заради възпалението загиват чернодробни клетки и мястото им заема съединителна тъкан. Развива се цироза — най-тежкият стадий в еволюцията на чернодробната стеатоза.
Пролетта е чудесно време за подкрепа на черния дроб с чай или салата от глухарче.
Две супени лъжици корени от глухарче се варят за около 5 минути в половин литър вода. После чаят се прецежда. Разпределя се на 3 порции. Пие се половин час преди хранене. И така в продължение на един месец.
Чудесен резултат се получава и със салатите от глухарче. Листната розетка на глухарчето след почистване се измива, нарязва и може да се добавя към традиционните салати от маруля, домати, краставици и други.
Глухарчето има добър лечебен ефект при жлъчно-чернодоробни страдания (следхепатитни състояния, хронични хепатити, жлъчни дискинезии). Използва се още при запек, задръжка на течности, намален апетит, обменни нарушения, кожни болести, хемороиди.
Открай време немската народна медицина препоръчва едномесечни пролетни кръвоочистителни курсове с глухарче. Може да се пие чай от стръкове или корени, но при диетите за отслабване корените са за предпочитане. Те съдържат до 40% инулин, вещество, което е важно за възстановяване на чревната ни флора, много често увреждана от антибиотици или неправилно хранене.
Ако се върнем още по-назад към Средновековието, също ще открием полезни съвети за диворастящото растение.
Според Амасиаци, голям средновековен лечител, личен лекар на турския султан Мохамед II, глухарчето "помага при вода в корема и притежава отпушващи свойства. Прочиства черния дроб и далака, отстранява материята, която затлачва тънките проходи и отваря порите на кожата".
В наше време се използва при лечение на жлъчни заболявания, увеличен черен дроб и асцит (задържане на вода в корема). Освен това се препоръчва за „източване" на излишните течности в тялото. Като активира бъбреците, глухарчето помага и на отслабващите. То е от особена полза при жени, които страдат от предменструален синдром и сърдечно болни.
Козметичният ефект върху порите на лицето също не е за пренебрегване. Чаят е прост и евтин начин да освежим тена и да се погрижим за кожата, която през пролетта носи"следи" от изтощение от зимата. За жалост билката доста се подценява.
В миналото гозбите с глухарче са били по-често на трапезата в сравнение с днес, особено у нас. В доста европейски страни се култивира. Все пак най-ценно и най-търсено на западните пазари е диворастящото глухарче. У нас то не се предлага по пазарите. Тези, които го познават, си го берат сами.
Високото съдържание на витамин С, органичните киселини и най-вече ябълчната определят глухарчето като "чистач" на кръвта. То се препоръчва при склонност към образуване на жлъчни и бъбречни камъни, при подагра, ревматизъм и артрити. Съвременните клинични наблюдения го утвърждават като една от основните билки при жлъчно-чернодробни заболявания.
Младите листа на глухарчето имат пикантен, леко горчив вкус. При желание той може да се тушира, като се смесват с други листни зеленчуци. По-късно напролет горчивият вкус на листата се усилва и тогава то може да се комбинира с други зеленчуци за приготвяне на салата.
Начин на употреба: 2 суп. лъж. се запарват 10 мин. в 1/2 л вода и след изстиване запарката се прецежда. Пие се 3 пъти дневно по 1 винена чаша (около 120 г) 30 мин. преди хранене.
За салати — свежите листа глухарче се накисват в подсолена вода (1с.л. на 1/2 л вода) за половин час, за да се дезинфекцират. Приготвя се като другите видове салати.
Особено добра комбинация е с орехи, чери домати и авокадо, зелен лук по желание, подправено с лимон и зехтин, или като сух таратор.
Пролетта подсеща, че е време за чистене. Добре e да се погрижим и за тялото си, като започнем от „химичната фабрика” на организма — черния дроб. Той е задръстен от мазната храна, с която прекаляваме, особено през зимата, безразборно пиене на антибиотици и медикаменти.
Германска традиция е по това време на годината да се правят едномесечни курсове с чай от корени на глухарче. Прекрасна работа върши и салатата от свежи листа.
В ехографския кабинет може да се чуе такъв разговор: „Драги господине (или уважаема госпожо), вие имате стеатозен черен дроб.” И пациентът често отговаря: „Но докторе, не пия алкохол — най-много чаша две вино и то на празник.”
Алкохолът обаче не е единствената причина за стеатозния или затлъстял черен дроб. Нормално черният дроб съдържа 8% мазнини. Стеатозният черен дроб съдържа 40% мазнини. Към това състояние предразполагат неправилното хранене, богато на животински мазнини, недостигът на целулоза и, разбира се, консумацията на алкохол.
През последните десетилетия храненето е богато на мазнини и черният дроб просто не успява да ги преработи. Затова те се отлагат в него. Положението се задълбочава от заседналия начин на живот. Излишните калории и обездвижването водят до бързо затлъстяване. Ако индексът на телесната маса превишава 27 кг/м2 (с други думи ако имаме 10 килограма и повече над нормалното тегло), със сигурност може да се каже, че мастни клетки са се натрупали не само под кожата, а и в черния дроб. В развитите страни 10 - 25% от населението страда от чернодробна стеатоза при което главен дял заемат затлъстелите, при които процентът може да стигне 90%.
За влиянието на алкохола знаят всички, но има и други фактори. На преден план излиза и дисбактериозата, която става все по-честа заради масовото използване на антибиотици, храни, бедни на фибри, липсата на пробиотици и пребиотици в храната ни. Размножаването на вредни бактерии в стомашно-чревния тракт, когато нормалните са увредени, отделя токсини, които атакуват черния дроб.
Допълнително се добавят увреждащи фактори като намалена функцията на щитовидната жлеза (и това явление приема епидемични размери напоследък), злоупотреба с лекарства като антибиотици, противовирусни средства, медикаменти, които понижават температурата, статини (предписвани при висок холестерол), хормонални препарати (в това число таблетки, предпазващи от забременяване).
Чернодробната стеатоза може да няма симптоми. Ако обаче към нея се прибави и възпаление, по правило едно зло никога не идва само диагнозата е неалкохолен стеатохепатит. А заради възпалението загиват чернодробни клетки и мястото им заема съединителна тъкан. Развива се цироза — най-тежкият стадий в еволюцията на чернодробната стеатоза.
Пролетта е чудесно време за подкрепа на черния дроб с чай или салата от глухарче.
Две супени лъжици корени от глухарче се варят за около 5 минути в половин литър вода. После чаят се прецежда. Разпределя се на 3 порции. Пие се половин час преди хранене. И така в продължение на един месец.
Чудесен резултат се получава и със салатите от глухарче. Листната розетка на глухарчето след почистване се измива, нарязва и може да се добавя към традиционните салати от маруля, домати, краставици и други.
