Кисел трън
От раздел Хербариум
Кисел трън — Berberis vulgaris
Киселият трън има бактерицидно, тонизиращо напречнонабраздената и в частност маточната мускулатура действие, стимулира жлъчната секреция и подобрява тонуса на жлъчния мехур, подобрява жизнения тонус, понижава пикочната киселина. Прилага се при маточни кръвотечения, холецистити, цистити и пиелонефрити, за възстановяване след инфекциозни заболявания, подагра.
За лекарство се използват плодовете, кората на корена и листата на киселия трън.
Кората на корена действа леко слабително и възбужда апетита. Препоръчва се при жлъчночернодробни заболявания (особено възпалителни), при жълтеница, камъни на бъбреците и пикочните пътища, и най-вече при подагра. Листата са полезни при недоимък на витамин С и дизентерия. Плодовете — при недостиг на витамин С, възпалителни жлъчни заболявания, при болести на далака и черния дроб. Те имат спазмолитично действие и затова помагат при коремни колики. Подобно на хинина плодовете понижават температурата, успокояват и имат противомикробно действие.
Начин на употреба: 1 суп. лъж. счукани плодчета се запарват с 1/2 л вряла вода. След изстиване се прецежда и се пие на 3 — 4 порции преди хранене или на гладно.
Водна настойка: Една чаена лъжичка цели плодове или нарязани пресни листа се заливат с 1 чаша студена вода, в която престояват два часа. Изпиват се 2 до З чаши дневно.
Сок: Плодовете се задушават с малко вода. Изстискват се през марля. Полученият сок като много кисел обикновено се поднася подсладен с пчелен мед.
Суров сироп (рецептата е приложима за сироп и от малини, къпини, бъз, офика).
Продукти: 1кг плодове, 1кг захар, 1 лъжичка винена киселина.
Приготвяне. Измитите плодове се задушават с малко вода. Прекарват се през марля. Сокът се прецежда. На 1л сок се слага 1,5кг захар. От време на време сиропът се разбърква с дървена лъжица, опитва се на вкус. Ако е нужно, ръси се киселина. Налива се в шишета, които се запушват добре.
Варен сироп: По същия начин от плодовете се извлича сок и се прибавя захар. Сиропът се вари на силен огън. Ръси се киселината. Варенето продължава, докато сиропът получи гъстота, по-слаба от тази за сладко.
Мармелад: Понеже тези плодове са доста кисели, при приготвянето на мармелада е необходимо да се сложи на 3 кг плодове 1,200 кг захар. Още по-вкусен е, ако към него сложим в съставка други плодове — градински ябълки, круши или някои по-сухи горски плодове. Технологията при приготвянето на мармелада е същата, както при другите плодове.
Вино и оцет (рецептата може да се ползва за всички плодови вина):
1 кг плодове се залива с 3 л вода и 1 кг захар. Сместа стои 15 — 20 дни в незатворен буркан. През това време се разбърква, за да се разтвори захарта. Бърка се до дъно, понеже често пъти захарта се утаява на дъното и става на кюлче. Като изтече това време, тя се прецежда през гъста кърпа и цедка. Полученото се налива в дамаджани. Между течността и устието на дамаджаната се оставя празно място. Затапва се и през тапата минава каучукова тръба (маркуч), която не се допира до течността. Другият край на маркуча се потапя в съд с вода. Така виното ферментира за втори път. При този процес от тръбичката излизат газове, които във водата образуват мехури. Това е един от показателите, че е започнало ферментирането. Ако се работи в хладно помещение, тази манипулация продължава повече от 20 дни, а при стайна температура ферментацията е по-малко с 3 — 4 дни. Прецежда се през гъста кърпа и се налива в бутилки, които се запушват и се заливат с червен восък или парафин. Стъклата се държат легнали. Дрождите от първото прецеждане наново се заливат с вода и се поставя същото количество захар. Технологията напълно се повтаря. При тази манипулация дрождите, които остават залети с вода и поръсени със 750 г захар, се оставят на слънце около 15 — 20 дни в открит съд или в съд покрит с капак с дупки. Прецежда се. Получава се силен плодов оцет от кисел трън.
Киселият трън има бактерицидно, тонизиращо напречнонабраздената и в частност маточната мускулатура действие, стимулира жлъчната секреция и подобрява тонуса на жлъчния мехур, подобрява жизнения тонус, понижава пикочната киселина. Прилага се при маточни кръвотечения, холецистити, цистити и пиелонефрити, за възстановяване след инфекциозни заболявания, подагра.
За лекарство се използват плодовете, кората на корена и листата на киселия трън.
Кората на корена действа леко слабително и възбужда апетита. Препоръчва се при жлъчночернодробни заболявания (особено възпалителни), при жълтеница, камъни на бъбреците и пикочните пътища, и най-вече при подагра. Листата са полезни при недоимък на витамин С и дизентерия. Плодовете — при недостиг на витамин С, възпалителни жлъчни заболявания, при болести на далака и черния дроб. Те имат спазмолитично действие и затова помагат при коремни колики. Подобно на хинина плодовете понижават температурата, успокояват и имат противомикробно действие.
Начин на употреба: 1 суп. лъж. счукани плодчета се запарват с 1/2 л вряла вода. След изстиване се прецежда и се пие на 3 — 4 порции преди хранене или на гладно.
Водна настойка: Една чаена лъжичка цели плодове или нарязани пресни листа се заливат с 1 чаша студена вода, в която престояват два часа. Изпиват се 2 до З чаши дневно.
Сок: Плодовете се задушават с малко вода. Изстискват се през марля. Полученият сок като много кисел обикновено се поднася подсладен с пчелен мед.
Суров сироп (рецептата е приложима за сироп и от малини, къпини, бъз, офика).
Продукти: 1кг плодове, 1кг захар, 1 лъжичка винена киселина.
Приготвяне. Измитите плодове се задушават с малко вода. Прекарват се през марля. Сокът се прецежда. На 1л сок се слага 1,5кг захар. От време на време сиропът се разбърква с дървена лъжица, опитва се на вкус. Ако е нужно, ръси се киселина. Налива се в шишета, които се запушват добре.
Варен сироп: По същия начин от плодовете се извлича сок и се прибавя захар. Сиропът се вари на силен огън. Ръси се киселината. Варенето продължава, докато сиропът получи гъстота, по-слаба от тази за сладко.
Мармелад: Понеже тези плодове са доста кисели, при приготвянето на мармелада е необходимо да се сложи на 3 кг плодове 1,200 кг захар. Още по-вкусен е, ако към него сложим в съставка други плодове — градински ябълки, круши или някои по-сухи горски плодове. Технологията при приготвянето на мармелада е същата, както при другите плодове.
Вино и оцет (рецептата може да се ползва за всички плодови вина):
1 кг плодове се залива с 3 л вода и 1 кг захар. Сместа стои 15 — 20 дни в незатворен буркан. През това време се разбърква, за да се разтвори захарта. Бърка се до дъно, понеже често пъти захарта се утаява на дъното и става на кюлче. Като изтече това време, тя се прецежда през гъста кърпа и цедка. Полученото се налива в дамаджани. Между течността и устието на дамаджаната се оставя празно място. Затапва се и през тапата минава каучукова тръба (маркуч), която не се допира до течността. Другият край на маркуча се потапя в съд с вода. Така виното ферментира за втори път. При този процес от тръбичката излизат газове, които във водата образуват мехури. Това е един от показателите, че е започнало ферментирането. Ако се работи в хладно помещение, тази манипулация продължава повече от 20 дни, а при стайна температура ферментацията е по-малко с 3 — 4 дни. Прецежда се през гъста кърпа и се налива в бутилки, които се запушват и се заливат с червен восък или парафин. Стъклата се държат легнали. Дрождите от първото прецеждане наново се заливат с вода и се поставя същото количество захар. Технологията напълно се повтаря. При тази манипулация дрождите, които остават залети с вода и поръсени със 750 г захар, се оставят на слънце около 15 — 20 дни в открит съд или в съд покрит с капак с дупки. Прецежда се. Получава се силен плодов оцет от кисел трън.
