Върбинка
От раздел Хербариум
Върбинка — Verbena off. — железник
В средните векове върбинката е използвана като универсално средство. Понастоящем — средство при състояния на изтощение, за подобряване на храносмилането, за засилване на млечната секреция, регулиране на менструацията. Има температуропонижаващо действие.
Върбинката е от групата на растенията — адаптогени, най-популярни от които са различните видове жен-шен. Въпреки че адаптогените имат силно изразени общи за групата свойства, всяка билка има специфичен фокус на действие. Характерно при върбинката е двуфазното действие — удвоява силите за работа и всичко се завърта на високи обороти. Както обаче силата и вдъхновението настъпват бързо, така и бързо отлитат. Силите са в своя пик около 6 часа, а след това настъпва блажено отпускане и ти се доспива.
В това няма нищо лошо, особено, ако си успял концентрирано да си свършиш всички задачи. Проблемът на тази “допингова” терапия е вълчият апетит, който билката отваря.
Затова пък, ако се справиш с него, тя е незаменим помощник и едно от едно от най-мощните средства срещу махмурлук. С нея се изтрезнява мигновено. Няма главоболие — действа по-надеждно от изпитаната зелева чорба.
Върбинката прогонва страховете. Това помага при различните фобии, в това число предизпитни притеснения. В съчетание с отличния тонизиращ ефект, е едно прекрасно средство за успешна подготовка и вземане на изпити.
Макар че цъфти по всички поляни и паркове, върбинката трудно може да се забележи сред другите треви и бурени. Стъблото й е грубо, сравнително висока е — около 30 — 80 см. Листата са назъбени, а цветчетата — съвсем дребни, нежносини или лилави. Любителите билкари много рядко се сещат за нея. Но не са виновни те — тя просто не е сред популярните билки, въпреки че е изключително ценно лечебно растение. В миналото се е смятала за панацея. Още в дълбока древност са й придавали магически свойства. Римските пратеници за мир са я носели със себе си, смятали са, че тя ще им осигури благоразположението на другата страна, влюбените са се надявали с нейна помощ да събудят ответна любов, горили са я върху олтарите, за да гони злите сили. В арабската медицина често се използва за външно приложение при ухапвания от всякакви животни, за лечение на жълтеница. Рецептата е била интересна — 1 супена лъжица стръкове върбинка, 3 супени лъжици тамян на прах и 200 г вино. Компреси от върбинка са се препоръчвали при тумори и язви, жабурене — за укрепване на зъбите и венците.
В съвременната фитотерапия се препоръчва за изпотяване и смъкване на температурата при простудни заболявания. Има още и успокоително действие. А някои по-стари автори я предпочитат пред хинина. В народната медицина на някои европейски страни се използва при ревматизъм, главоболие, зъбобол. Помага при възпаление на гърлото, трахеята и бронхите. Прилага се външно за лечение на упорити циреи и различни кожни обриви.
Начин на употреба: 2 суп. лъж. се запарват 10 мин. в 1/2 л вода и след изстиване запарката се прецежда. Пие се 3 пъти дневно по 1 винена чаша (около 120 г) 30 мин. преди хранене.
Наричана в Германия “желязна трева” (Eisenkrau) или билката на Друидите verbena officinalis e едно от дванадесетте магични растения под знака на Венера в окултната фитотерапия. Това означава, че е важно природно средство, подкрепящо забременяването.
Върбинката е била свещено растение на египетската богиня Изис. Келтите също са я почитали като свещено растение. Бардовете са я използвали, за да получат божествено вдъхновение и за да могат да предсказват бъдещето. В арабската медицина често се използва при ухапвания от всякакви животни и за лечение на жълтеница. Компреси от върбинка са се препоръчвали при тумори и язви, жабурене - за укрепване на зъбите и венците.
Друидите са я считали за вълшебно растение и са я използвали при много церемонии. В Уелс наричали върбинката “отрова за дявола” и я използвали за защита на домовете чрез опушване или окачване на снопове от билката. При ритуалите с окадяване е използвана за осигуряване на материален успех и предпазване от лоши влияния. Вярвало се е, че при опушване над леглото или окачването и над него предпазва от кошмари.
В средните векове върбинката е използвана като универсално средство. Понастоящем — средство при състояния на изтощение, за подобряване на храносмилането, за засилване на млечната секреция, регулиране на менструацията. Има температуропонижаващо действие.
Върбинката е от групата на растенията — адаптогени, най-популярни от които са различните видове жен-шен. Въпреки че адаптогените имат силно изразени общи за групата свойства, всяка билка има специфичен фокус на действие. Характерно при върбинката е двуфазното действие — удвоява силите за работа и всичко се завърта на високи обороти. Както обаче силата и вдъхновението настъпват бързо, така и бързо отлитат. Силите са в своя пик около 6 часа, а след това настъпва блажено отпускане и ти се доспива.
В това няма нищо лошо, особено, ако си успял концентрирано да си свършиш всички задачи. Проблемът на тази “допингова” терапия е вълчият апетит, който билката отваря.
Затова пък, ако се справиш с него, тя е незаменим помощник и едно от едно от най-мощните средства срещу махмурлук. С нея се изтрезнява мигновено. Няма главоболие — действа по-надеждно от изпитаната зелева чорба.
Върбинката прогонва страховете. Това помага при различните фобии, в това число предизпитни притеснения. В съчетание с отличния тонизиращ ефект, е едно прекрасно средство за успешна подготовка и вземане на изпити.
Макар че цъфти по всички поляни и паркове, върбинката трудно може да се забележи сред другите треви и бурени. Стъблото й е грубо, сравнително висока е — около 30 — 80 см. Листата са назъбени, а цветчетата — съвсем дребни, нежносини или лилави. Любителите билкари много рядко се сещат за нея. Но не са виновни те — тя просто не е сред популярните билки, въпреки че е изключително ценно лечебно растение. В миналото се е смятала за панацея. Още в дълбока древност са й придавали магически свойства. Римските пратеници за мир са я носели със себе си, смятали са, че тя ще им осигури благоразположението на другата страна, влюбените са се надявали с нейна помощ да събудят ответна любов, горили са я върху олтарите, за да гони злите сили. В арабската медицина често се използва за външно приложение при ухапвания от всякакви животни, за лечение на жълтеница. Рецептата е била интересна — 1 супена лъжица стръкове върбинка, 3 супени лъжици тамян на прах и 200 г вино. Компреси от върбинка са се препоръчвали при тумори и язви, жабурене — за укрепване на зъбите и венците.
В съвременната фитотерапия се препоръчва за изпотяване и смъкване на температурата при простудни заболявания. Има още и успокоително действие. А някои по-стари автори я предпочитат пред хинина. В народната медицина на някои европейски страни се използва при ревматизъм, главоболие, зъбобол. Помага при възпаление на гърлото, трахеята и бронхите. Прилага се външно за лечение на упорити циреи и различни кожни обриви.
Начин на употреба: 2 суп. лъж. се запарват 10 мин. в 1/2 л вода и след изстиване запарката се прецежда. Пие се 3 пъти дневно по 1 винена чаша (около 120 г) 30 мин. преди хранене.
Наричана в Германия “желязна трева” (Eisenkrau) или билката на Друидите verbena officinalis e едно от дванадесетте магични растения под знака на Венера в окултната фитотерапия. Това означава, че е важно природно средство, подкрепящо забременяването.
Върбинката е била свещено растение на египетската богиня Изис. Келтите също са я почитали като свещено растение. Бардовете са я използвали, за да получат божествено вдъхновение и за да могат да предсказват бъдещето. В арабската медицина често се използва при ухапвания от всякакви животни и за лечение на жълтеница. Компреси от върбинка са се препоръчвали при тумори и язви, жабурене - за укрепване на зъбите и венците.
Друидите са я считали за вълшебно растение и са я използвали при много церемонии. В Уелс наричали върбинката “отрова за дявола” и я използвали за защита на домовете чрез опушване или окачване на снопове от билката. При ритуалите с окадяване е използвана за осигуряване на материален успех и предпазване от лоши влияния. Вярвало се е, че при опушване над леглото или окачването и над него предпазва от кошмари.
