• Честит Еньовден!
Рибата - храна за сърцето и мозъка
Скумрия за сърцето, цаца срещу остеопорозата

Една порция скумрия седмично снижава риска от инфаркт с 50 процента

Българинът обича месо, не риба. Ако японецът яде на го­дина 80 кг морска риба,
българинът хапва едва 2 килограма и 24,8 кг месо, затова боледува от сърце и високо кръвно в челото е на световната класация по инфаркти и инсулти, а все­ки 5­и е с наднормено тегло. Учените твърдят, че в стра­ни като Гърция, Кипър, Япония и Китай, в които морските деликатеси са ежедневно меню, хората почти не страдат от сърдечно­съдови заболявания и атеросклероза, а средната продължителност на живота е с 6­8 години по­висо­ка от тази в България. За разлика от месото, рибата съдържа основно полиненаситени мастни киселини, важен източник на омега­3 мастни киселини (те се натрупват в нея при храненето и с микроводорасли). При това мазнините и се усвояват по-­лесно от зехтина и кравето масло. Тези мазнини съдействат за образуване на вещества, наречени простагландини, чието действие е като на хормоните. Те разширяват кръвоносните съдове и на­маляват слепването на тромбоцитите. Това е меха­низмът, по който рибата и рибните продукти пазят сърцето и съдовете от бо­лести.

Една от най­-богатите на омега­3 мастни киселини морски риби е скумрията, а от тази група са още сардината и херингата. Достатъчна е една порция сед­мично, за да намалим риска от инфаркт с 50 процента.

Рибата е богата на мине­рални вещества и съедине­ния, които съдържат йод, фосфор
и селен. А по съ­държание на калций и фос­фор тя се нарежда след млякото и млечните произ­ведения и доста преди ме­сото. Известно е, че йодът е важен за щитовидната жле­за и недостигът му причи­нява заболяванията ѝ.

Фосфорните соли, нап­ример, подсилват мозъчна дейност и зареждат орга­низма с енергия. Само ня­колко сардини, шпроти или сушена цаца, могат да "изтрият" умората в следо­бедните часове, особено след напрегната умствена дейност. Ако порцията ри­ба е за вечеря, тя със сигур­ност ще подобри качество­то на нощния сън.
Друг ценен микроеле­мент, който набавяме с морските деликатеси и с рибата е селенът. От него зависи състоянието на имунната ни система, работата на сърцето и развитието на злокачествените тумори. Една порция пъстърва доставя седмичната доза от този ценен микроелемент. Според диетолозите рибата трябва да е поне 2 пъти седмично на трапезата ни.

Здравословната норма е 150 - ­200 грама седмично.

Диетата с риба е ниско калорична, но не лишава организма от ценни хранителни вещества, белтъчините ѝ се усвояват лесно, защото почти не съдържат съединителна тъкан. Те се смилат по по­-лесно и не натоварват храносмилателна­та система, затова са подхо­дящи за деца и възрастни. Не случайно от религиозна гледна точка рибата се смята за "по-­чиста" храна от месото и при някои пости се допуска консумацията ѝ. Не на последно място ри­бата съдържа и важни за организма витамини ­ А, Д, Е, В1, В2, В6, В12, и други. Затова е полезна и за диетичното хранене. В 100 гра­ма бяла риба, например има само 78 калории, в мерлузата те са 74, в калкана 70. Човек яде и не пълнее. Тя се препоръчва при на­рушена обмяна на веществата, стомашно-­чревни, чернодробни и жлъчни бо­лести.

Накратко ­ рибата може да замени изцяло месото в менюто ни ­ по-­полезна е, пък и по­-евтина от мръв­ките. Единственият проблем е, че се смила по­-бързо и не засища глада.

Мазните са най-здравословни

Най-­мазните риби са най-­здравословни, постните видове можем да включим в диетите за отслабване.

Количеството на мазнините в рибата варира в доста ши­роки граници от 1 до над 20
процента. То е различно в зависимост от вида, възрастта и сезона, в който се лови. Мазните риби са тези, които имат над 10 процента мазнини. Към тях спадат копърка, херинга, скумрия, тон, паламуд, лакерда и сьомга. Полутлъстите ­ шаран, акула, пъстърва съдържат около 5 процента мазнини, а постните са мерлуза, треска, толстолоб, хек, бяла риба, калкан, кефал, лефер, попчета, сафрид.
Луксозните видове риба нямат особени преимущества. Дребните риби могат да се
консумират с костите, което е важно за предпазване от остеопороза.

На пазара у нас най­-често се намира замразена риба. Ако тя се размразява бързо или се кисне във вода, губи много от вкусовите си качества. Така, че е по-­добре рибата да се пече, пържи или готви в замразен или полуразмразен вид. При морските и речните риби трябва да се спазват различ­ни правила за кулинарна обработка. Главата на речната риба обикновено е по-­малка и съдържа много полезни и вкусни съставки, затова се използува за рибените чорби, а морските риби имат големи и глави с лоша миризма, в ко­ито се акумулират много вредни вещества. Същото се от­нася и за кожата. Затова те се хвърлят, съветва д­р Ми­хайлов.
 
Вербена М
За нас
Контакти
Общи условия
Разр. № 3782/07.02.2011
Още...
Доставки