Рибата - храна за сърцето и мозъка
От раздел Храната като лекарство
Скумрия за сърцето, цаца срещу остеопорозата
Една порция скумрия седмично снижава риска от инфаркт с 50 процента
Българинът обича месо, не риба. Ако японецът яде на година 80 кг морска риба, българинът хапва едва 2 килограма и 24,8 кг месо, затова боледува от сърце и високо кръвно в челото е на световната класация по инфаркти и инсулти, а всеки 5и е с наднормено тегло. Учените твърдят, че в страни като Гърция, Кипър, Япония и Китай, в които морските деликатеси са ежедневно меню, хората почти не страдат от сърдечносъдови заболявания и атеросклероза, а средната продължителност на живота е с 68 години повисока от тази в България. За разлика от месото, рибата съдържа основно полиненаситени мастни киселини, важен източник на омега3 мастни киселини (те се натрупват в нея при храненето и с микроводорасли). При това мазнините и се усвояват по-лесно от зехтина и кравето масло. Тези мазнини съдействат за образуване на вещества, наречени простагландини, чието действие е като на хормоните. Те разширяват кръвоносните съдове и намаляват слепването на тромбоцитите. Това е механизмът, по който рибата и рибните продукти пазят сърцето и съдовете от болести.
Една от най-богатите на омега3 мастни киселини морски риби е скумрията, а от тази група са още сардината и херингата. Достатъчна е една порция седмично, за да намалим риска от инфаркт с 50 процента.
Рибата е богата на минерални вещества и съединения, които съдържат йод, фосфор
и селен. А по съдържание на калций и фосфор тя се нарежда след млякото и млечните произведения и доста преди месото. Известно е, че йодът е важен за щитовидната жлеза и недостигът му причинява заболяванията ѝ.
Фосфорните соли, например, подсилват мозъчна дейност и зареждат организма с енергия. Само няколко сардини, шпроти или сушена цаца, могат да "изтрият" умората в следобедните часове, особено след напрегната умствена дейност. Ако порцията риба е за вечеря, тя със сигурност ще подобри качеството на нощния сън.
Друг ценен микроелемент, който набавяме с морските деликатеси и с рибата е селенът. От него зависи състоянието на имунната ни система, работата на сърцето и развитието на злокачествените тумори. Една порция пъстърва доставя седмичната доза от този ценен микроелемент. Според диетолозите рибата трябва да е поне 2 пъти седмично на трапезата ни.
Здравословната норма е 150 - 200 грама седмично.
Диетата с риба е ниско калорична, но не лишава организма от ценни хранителни вещества, белтъчините ѝ се усвояват лесно, защото почти не съдържат съединителна тъкан. Те се смилат по по-лесно и не натоварват храносмилателната система, затова са подходящи за деца и възрастни. Не случайно от религиозна гледна точка рибата се смята за "по-чиста" храна от месото и при някои пости се допуска консумацията ѝ. Не на последно място рибата съдържа и важни за организма витамини А, Д, Е, В1, В2, В6, В12, и други. Затова е полезна и за диетичното хранене. В 100 грама бяла риба, например има само 78 калории, в мерлузата те са 74, в калкана 70. Човек яде и не пълнее. Тя се препоръчва при нарушена обмяна на веществата, стомашно-чревни, чернодробни и жлъчни болести.
Накратко рибата може да замени изцяло месото в менюто ни по-полезна е, пък и по-евтина от мръвките. Единственият проблем е, че се смила по-бързо и не засища глада.
Мазните са най-здравословни
Най-мазните риби са най-здравословни, постните видове можем да включим в диетите за отслабване.
Количеството на мазнините в рибата варира в доста широки граници от 1 до над 20
процента. То е различно в зависимост от вида, възрастта и сезона, в който се лови. Мазните риби са тези, които имат над 10 процента мазнини. Към тях спадат копърка, херинга, скумрия, тон, паламуд, лакерда и сьомга. Полутлъстите шаран, акула, пъстърва съдържат около 5 процента мазнини, а постните са мерлуза, треска, толстолоб, хек, бяла риба, калкан, кефал, лефер, попчета, сафрид.
Луксозните видове риба нямат особени преимущества. Дребните риби могат да се
консумират с костите, което е важно за предпазване от остеопороза.
На пазара у нас най-често се намира замразена риба. Ако тя се размразява бързо или се кисне във вода, губи много от вкусовите си качества. Така, че е по-добре рибата да се пече, пържи или готви в замразен или полуразмразен вид. При морските и речните риби трябва да се спазват различни правила за кулинарна обработка. Главата на речната риба обикновено е по-малка и съдържа много полезни и вкусни съставки, затова се използува за рибените чорби, а морските риби имат големи и глави с лоша миризма, в които се акумулират много вредни вещества. Същото се отнася и за кожата. Затова те се хвърлят, съветва др Михайлов.
Една порция скумрия седмично снижава риска от инфаркт с 50 процента
Българинът обича месо, не риба. Ако японецът яде на година 80 кг морска риба, българинът хапва едва 2 килограма и 24,8 кг месо, затова боледува от сърце и високо кръвно в челото е на световната класация по инфаркти и инсулти, а всеки 5и е с наднормено тегло. Учените твърдят, че в страни като Гърция, Кипър, Япония и Китай, в които морските деликатеси са ежедневно меню, хората почти не страдат от сърдечносъдови заболявания и атеросклероза, а средната продължителност на живота е с 68 години повисока от тази в България. За разлика от месото, рибата съдържа основно полиненаситени мастни киселини, важен източник на омега3 мастни киселини (те се натрупват в нея при храненето и с микроводорасли). При това мазнините и се усвояват по-лесно от зехтина и кравето масло. Тези мазнини съдействат за образуване на вещества, наречени простагландини, чието действие е като на хормоните. Те разширяват кръвоносните съдове и намаляват слепването на тромбоцитите. Това е механизмът, по който рибата и рибните продукти пазят сърцето и съдовете от болести.
Една от най-богатите на омега3 мастни киселини морски риби е скумрията, а от тази група са още сардината и херингата. Достатъчна е една порция седмично, за да намалим риска от инфаркт с 50 процента.
Рибата е богата на минерални вещества и съединения, които съдържат йод, фосфор
и селен. А по съдържание на калций и фосфор тя се нарежда след млякото и млечните произведения и доста преди месото. Известно е, че йодът е важен за щитовидната жлеза и недостигът му причинява заболяванията ѝ.
Фосфорните соли, например, подсилват мозъчна дейност и зареждат организма с енергия. Само няколко сардини, шпроти или сушена цаца, могат да "изтрият" умората в следобедните часове, особено след напрегната умствена дейност. Ако порцията риба е за вечеря, тя със сигурност ще подобри качеството на нощния сън.
Друг ценен микроелемент, който набавяме с морските деликатеси и с рибата е селенът. От него зависи състоянието на имунната ни система, работата на сърцето и развитието на злокачествените тумори. Една порция пъстърва доставя седмичната доза от този ценен микроелемент. Според диетолозите рибата трябва да е поне 2 пъти седмично на трапезата ни.
Здравословната норма е 150 - 200 грама седмично.
Диетата с риба е ниско калорична, но не лишава организма от ценни хранителни вещества, белтъчините ѝ се усвояват лесно, защото почти не съдържат съединителна тъкан. Те се смилат по по-лесно и не натоварват храносмилателната система, затова са подходящи за деца и възрастни. Не случайно от религиозна гледна точка рибата се смята за "по-чиста" храна от месото и при някои пости се допуска консумацията ѝ. Не на последно място рибата съдържа и важни за организма витамини А, Д, Е, В1, В2, В6, В12, и други. Затова е полезна и за диетичното хранене. В 100 грама бяла риба, например има само 78 калории, в мерлузата те са 74, в калкана 70. Човек яде и не пълнее. Тя се препоръчва при нарушена обмяна на веществата, стомашно-чревни, чернодробни и жлъчни болести.
Накратко рибата може да замени изцяло месото в менюто ни по-полезна е, пък и по-евтина от мръвките. Единственият проблем е, че се смила по-бързо и не засища глада.
Мазните са най-здравословни
Най-мазните риби са най-здравословни, постните видове можем да включим в диетите за отслабване.
Количеството на мазнините в рибата варира в доста широки граници от 1 до над 20
процента. То е различно в зависимост от вида, възрастта и сезона, в който се лови. Мазните риби са тези, които имат над 10 процента мазнини. Към тях спадат копърка, херинга, скумрия, тон, паламуд, лакерда и сьомга. Полутлъстите шаран, акула, пъстърва съдържат около 5 процента мазнини, а постните са мерлуза, треска, толстолоб, хек, бяла риба, калкан, кефал, лефер, попчета, сафрид.
Луксозните видове риба нямат особени преимущества. Дребните риби могат да се
консумират с костите, което е важно за предпазване от остеопороза.
На пазара у нас най-често се намира замразена риба. Ако тя се размразява бързо или се кисне във вода, губи много от вкусовите си качества. Така, че е по-добре рибата да се пече, пържи или готви в замразен или полуразмразен вид. При морските и речните риби трябва да се спазват различни правила за кулинарна обработка. Главата на речната риба обикновено е по-малка и съдържа много полезни и вкусни съставки, затова се използува за рибените чорби, а морските риби имат големи и глави с лоша миризма, в които се акумулират много вредни вещества. Същото се отнася и за кожата. Затова те се хвърлят, съветва др Михайлов.
