За истината във виното, или алкохолът като лекарство

ВИНОТО Е ПОЛЕЗНО, НО НЕ Е ВИНОВНО ТО, АКО НЕ ЗНАЕМ КОГА ДА СПРЕМ

Статия от д-р Атанас Михайлов

Празниците наближават, време е да кажем добра дума и за виното. Не е нужно да обясняваме на българина, че виното е по­лезно. Открай време вино се е пиело за здраве и за разтуха, в празник и по-рядко в делник. Става ду­ма обаче за виното, този безценен дар на земята, а не за пиянството. Още древните гърци са провъз­гласили принципа за уме­реност във всичко. И са смятали, че само глупаците пият виното неразредено. А Авицена е позволя­вал на учениците си да пият вино, но не го е пре­поръчвал на неуките, на които то според него мо­жело да им навреди пора­ди неумението им да се спрат навреме. Известно е, че една-две чаши вино на ден са само от полза за организма. Виното съдър­жа противоанемичен фак­тор, природни антиоксиданти и цял букет биоло­гично активни вещества. Белите сортове вина съ­държат повече органични киселини, особено богати на тях са ябълковите (из­вестните френски ябълко­ви вина), тези киселини разтварят метаболитните продукти и помагат за изхвърлянето им от орга­низма, т. е. имат шлакоочистващ ефект. Черве­ните вина съдържат дъ­билни вещества, които не са подходящи за страда­щи от стомашни заболя­вания, но като цяло са по-полезни от белите.

Откак­то се произвежда вино, то е служело и за приготвяне на лекарства - в него са накисвали различни бил­ки. Днешните вермути са всъщност билкови смеси, накиснати във вино, което е допълнително подсладе­но. Смесите по принцип са фирмена тайна, но основ­ните билки, с които се ра­боти, са класически във фитотерапията - бял рав­нец, жълт кантарион, липов цвят, пелин и др.
 
Ня­колко думи за пелина, който е най-често използваната у нас билка при приготвяне на вината. Той засилва организма след тежки боледувания, нап­регната работа и т. н. Подпомага лечението с други средства, доказан е имуностимулиращият му ефект, използва се при ле­чението на стенокардии, класическа билка е при безапетитие. Бременните жени обаче трябва да го избягват поради опасност от помятане. Пелинът, както и другите горчиви билки, са били на голяма почит сред прабългарите, които са смятали, че гор­чивият вкус е гаранция за силен лечебен ефект.

Тъй като по празниците няма да се ограничим са­мо с вино, ще кажем ня­колко думи и за концент­рирания алкохол. Концен­тратите освен съдоразширяващия ефект, който се постига със съвсем малки дози, нямат други лечебни свойства. Допълнител­ният благотворен ефект при тях се постига с до­бавките. Анасоновото се­ме при мастиката напри­мер има добър спазмолитичен ефект.

Анасоновото масло от­давна се използва при ле­чение на кашлица, тъй ка­то убива микробите, а ус­покояващото му действие го прави полезно и при яз­ви и колити. В гръцката и заарската мастика се до­бавя и сакъз. Най-добрият сакъз се получава на гръцкия остров Хиос. Той е известен с лечебните си свойства при стомашни, заболявания.

Ментата в ментовката има успокоително и диуретично действие, полезна е за сърцето.

Хвойната в джина е със силни бактерицидни свойства и спазмолитичен ефект подобно на анасона. С хвойна в миналото са опушвали помещенията за прогонване на злите сили. Списъкът на билките, използвани в различните видове алкохолни напит­ки, може да се продължи. Но и без тях гроздовата ракия например се препо­ръчва от някои народни източници за лечение на стомашни язви.

Народни­те традиции в използване­то на билките добиват нов чар в съчиненията на кла­сиците. Вижте само какво препоръчват милите стар­ци на Гогол Афанасий Иванович и Пулхерия Ивановна: "Това е водка с бял равнец и босилек. Ако някой го боли плешката или кръста, много помага. А това е с червен кантарион: ако звъни в ушите или по лицето се появят лишеи, много помага..."