Еньовден – празникът на слънцето
От раздел Вербена М
По стара българска традиция на 24 юни у нас се празнува Еньовден. На тази дата православната църква отбелязва раждането на Свети Йоан Кръстител. От там идва и наименованието на нашия народен празник, защото Еньо, или Яне, са кратки форми на името Йоан (Иван), а често обрeдите и традициите на двата празника се преплитат.
В нашата народна традиция Еньовден е празник, съпоставим по значение с Рождество Христово, Великден и Гергьовден, но именно при него е най-силно влиянието на езичеството. С Еньовден са свързани редица народни поверия, отнасящи се до слънцето, водите и лечебните растения. Популярен е и като празник на билкарите, а в отделните региони той има различни имена - в Софийска област той е известен като Яневден, във Велико Търново и околностите му – като денят на Иван Билкаря или Драгийка. Първоначално Еньовден е съвпадал с деня на лятното слънцестоене, 22 юни, затова много от поверията и обичаиите за него, са свързани с култа към слънцето и с неговото движение. Отдавна е установено, че корените на празника са свързани с българските фолклорни традиции, а много от тях съвпадат и с обичаите на други славянски народи.
Вярвания и обичаи
Празникът е основна и повратна точка в митологичния празничен календар на древните народи, свързан с лятното Слънцестоене, когато денят е най-дълъг, а нощта е най-кратка. Еньовден, разделя годината на половина и е любим летен празник на българи от различни поколения. Според едно от народните поверия - на Еньовден започва приближаването на зимата. Казват „Еньо облича своя кожух, за да върви след снега“. Вярват, че утрото, в деня, когато изгрява Слънцето „танцува“, „играе“, а този, който види това ще бъде здрав и силен през следващите 12 месеца. Затова в миналото старите и младите са срещали изгрева на високите места до селото си. Всички са ставали още преди слънцето да се покаже над хоризонта. Затаявайки дихание, заедно очакват мига, когато то ще ги сгрее с техните топли лъчи и ще им подари жизнена сила и здраве до следващия Еньовден.
Друго популярно поверия гласи, че точно при изгрева всеки е длъжен да се обърне с лице към слънцето и през рамото си да наблюдава своята сянка. Ако тя го отразява изцяло, значи човекът ще бъде здрав през цялата година, а ако е наполовина – ще се разболее.
Съществува и вярване, че преди да тръгне към зимата слънцето се потапя във водоеми с течаща вода и я прави лечебна. След това пада роса, която притежава специална магическа сила. Затова за здравето си всеки трябва преди разсъмване да се изкъпе в някоя река.
В някои райони на България в този ден момите, ергените и децата са ходили по локвите, или са се търкаляли в росата, за да бъдат силни и жизнерадостни. Неомъжените жени изнасят на улицата своята зестра, за да я види слънцето и я благослови. Младите мъже и девойките палят огньове и прескачат през тях, за да бъдат здрави и силни. За да бъдат плодовите, момите ходят през полето, берат цветя и си изплитат венец за косите, след това поставят на кръст този венец и неголям сноп жито, колкото са успели да откъснат с ръка.
Популярно е и вярването, че в утрото на празничния ден, щом изгрее слънцето, жената, която го види първо, ще бъда здрава и няма да се нуждае от пари.
Твърди се, че на Еньовден водата придобива особена магическа сила и е добре да бъде използвана за лечение и гадание. Най-силната е така наречената „мълчалива вода“. Тя трябва да бъде налята от момиче, при пълна тишина и да е събрана от 3,7 или 9 източника. Някъде съществува и представата, че в нощта на празника не бива нито да се пие, нито да се налива вода, а в самият ден не бива да се пере, защото ще се разболее член на семейството.
Лековитете растения на Еньовден
Смята се, че на Еньовден различните лечебни растения имат максимален ефект, особено по време на изгрева. Затова е по-добре да бъдат събирани рано сутринта, преди слънцето да излезе. Жените-знахарки, магьосници ходят сами и събират растения, които след това използват за лечение и магии. До зимата трябва да се съберат „77 и половина“ различни билки – за всички известни болести и за болестите без име. Вярват, че след Еньовден лечебните треви губят своята сила.
Според легендата, още във времената преди да бъде сътворен човека, лековитите растения са били обикновени билки, красиви и благоуханни, без лечебни свойства, защото по замисъла на Твореца, човекът трябва да бъде здрав и силен, никога да не боледува. Но за съжаление, когато Бог го създава от глина и го оставя да съхне, дошъл завистливият дявол. Със своя тризъбец той яростно набол глинената фигура на десетки места, превърнал я в решето и си тръгнал, доволен, че е изпълнил своя дяволски дълг. На сутринта Бог се хвърлил да спасява творението си. Походил назад-напред, откъснал някакви билки и с тях запълнил дълбоките дупки в направеното на решето тяло на човека. Раните мигновено зараснали, но завинаги останали слаби места в тялото, които останали открити за болести и беди. Не всички са могли да се излекуват мигновено, необходимо било да се намери тревата, която бог е поставил на това място.
77 билки и половина
Осмисляйки дългогодишния опит, народът се е научил да лекува много болести с билки – или както се казва точно „седемдесет и седем и половина“. От всички има лечение, с изключение на половинката. Затова на Еньовден събират 77 различни растения, а за неизвестната половинка е необходимо да се затворят очите и да се откъсне половината от стъблото на някоя произволна билка. И ако е рекъл Бог, тя ще се окаже магическа и лечебна. Всички тези растения се свързват с вълшебния букет, набиран на Еньовден. Ако на някой му се случи, в хода на следващите 12 месеца, да се разболее от неизвестна болест, или пък от да страда от нервно напрежение, от нервен припадък, неспокоен сън, страх – растенията в букетчето са това, което ще го излекува и изправи на крака.
Важно е да уточним, че лчебни билки у нас се събират и на Гергьовден, и на Ирминден, и на Спасовден, но особено силно е въздействието им, ако са откъснати на Еньовден. Вярва се, че на този ден всяка трева е лековита.
Брането на лечебните растения често се съпътства със специален обред: купуването на треви от бродници: бабите поставят в кръг кошничките, в които са набрали лечебните или вълшебните растения и при пълно мълчание танцуват около тях хоро. От растенията, сред които първо място заема еньовчето, жените правят еньовските букети и венци. Те са според броя на членовете на семейството. Дават им съответните имена и ги оставят през нощта на двора извън дома. Сутринта по букетите гадаят за здравето на този, на чието име е кръстен. След това букетите и венците се окачват на различни места в жилището и в продължение на година се използват за лечение на редица болести и болежки. На болните се дава да пият отвара или ги умиват с вода, в която са стояли букетите или венците. С растенията опушват помещението.
Билките и цветята, събрани в този ден украсяват и големия еньовденски венец, през който минават всички, за да бъдат здрави. Той се запазва и след празника и се използва за различни лечебни цели.
Освен знахарки и билкарки, в нощта срещу Еньовден, растенията се събират и от моми. Набрания в нощта срещу Еньовден букет от седем, 9 или 12 растения има силата да привлича и очарова избраника на на неомъжената жена. В букета задължително трябва да присъстват девичи растения като божур, седефче, иглика, невен, босилек, руж, здравец и др. В нощта срещу Еньовден знахарките и магьосниците готвят своите отвари, варят ги в нови съдове, които не са използвали досега. Според народните поверия любовните и други отвари се варят в края на селата, в някоя изоставена къща. Водата трябва да кипва постепенно и на бавен огън, запален от сухи стъбла на бял оман (елекампан, wikipedia, bgflora), който подсилва варящите се билки.
Ако жените или момичетата измият косите си с вода, в която са престояли билки, брани на Еньовден, те няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и бляскави. Ако привържат ръж към пояса си, то кръста няма да ги боли по време на уморителната работа на полето.
В този ден събират и венци за домовете, за да гонят от тях „лошите духове“, призраците и талъсъмите. Ако намажат животните с масло, добито през този ден сутринта, те ще бъдат здрави и ще дават много мляко.
Някои мрачни обичаи за Еньовден
Обичаите за Еньовден имат и своята тъмна страна. Съществуват поверия, според които тази нощ скитат вещици, бродници, извършват обреди, наричани „грабен“ и „мамене“. Целта на ритуала, който провеждат магьосниците (мамниците - жени, които обират берекета от чуждите ниви) е да си присвоят плодородието на чуждите поля, млякото и плодовитостта на чуждите животни. Самодивите отиват на чуждото поле, събличат се голи и извършват различни ритуали. Всички цветове на полето се покланят пред тях. Право остава само едно цвете и това е царят на полето. Магьосниците го откъсват и носят на своята ниво, или на нивата, на този, който е поръчал кражбата. Вярвали са, че от „царя на полето“ идва плодородието. „Ограбената“ нива губи плодородието си, а другата – напротив, дава богата реколта. Затова тази нощ селяните ходят на нивите си, за да ги охраняват от подобни жени. Ако хванат бродницата, която прави това, гонят я гола през цялото село, където тя е изложена на всеобщо порицаване. В други места на България, за да се предпазят от „грабене“ в навечерието на Еньовден убиват змия, а в деня на празника, напръскват нивите с мляко през устата ѝ.
Грижата за запазване на реколтата и страхът пред силата на природата са в основата на още едно поверие – забраната да се жъне на Еньовден. Според него това е лош ден. Съществува вярата, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на този, който не е почел подобаващо този празник, а е отишъл да работи. Известно е и вярването, че в нощта срещу Еньовден, небето и земята се отварят, а над място, където е зарито съкровище, излиза син пламък.
Легендата за Еньо и Стана
Стари хора разказват, че някога, преди много години, в едно село са живяли млад момък и девойка – Еньо и Стана. Те много са се обичали. Всеки ден всеки от тях е мислел за другия и дори хлябът не им се е услаждал, ако не са се зърнели поне за малко, дори и да е отдалече. Но баата на момичето я е сватосал за момък от друго село. Когато пристигнали сватовете, за да я вземат, тя е избягала и когато се е добрала до голям мост, над река Тунджа, свалила забрадката си и се е хвърлила в реката. От мъка нейният любим, Еньо се е е поболял. Цели девет години той е на легло, девет постели изгниват под него, а в същото време на селото не е валяла и капка дъжд, реката е пресъхнала, мор е почнал да покосява добитъка.
На десетата година сестрата на Еньо взела от тъкачния стан това, което крои, поставила на кръст точилката и ги обвила с детски пелени. Облякла го с женски дрехи и го забулила с бяло. След това отишла при Еньо и му рекла "Стани, Еньо, стани, братко", му каза тя, „виж, твоята Стана дойде булка да ти стане..."
Бедният момък широко отворил очи, усмивката озарила неговото измъчено лице, той се вдигнал, протегнал ръка и в същия момент умрял. Задухали силни ветрове, изсипали се буйни дъждове, раззеленили се полята, заблеяли стадата, а момите запели любовни песни. Оттук тръгнал и обичаят „Еньова булка“, в който по традиция участват само момичета. Главното действащо лице е еньовчето – малко момиченце на 3-5 години. Всяко от тях подготвя букетче (или по едно за всеки член на семейството) и всички букетчета на селото се събират в котел с „мълчалива“ вода. Съдът се покрива с червена кърпа, той се оставя да стои една нощ на звездното небе под някой розов храст. Във водата се слагат и малко овесени зърна.
В нашата народна традиция Еньовден е празник, съпоставим по значение с Рождество Христово, Великден и Гергьовден, но именно при него е най-силно влиянието на езичеството. С Еньовден са свързани редица народни поверия, отнасящи се до слънцето, водите и лечебните растения. Популярен е и като празник на билкарите, а в отделните региони той има различни имена - в Софийска област той е известен като Яневден, във Велико Търново и околностите му – като денят на Иван Билкаря или Драгийка. Първоначално Еньовден е съвпадал с деня на лятното слънцестоене, 22 юни, затова много от поверията и обичаиите за него, са свързани с култа към слънцето и с неговото движение. Отдавна е установено, че корените на празника са свързани с българските фолклорни традиции, а много от тях съвпадат и с обичаите на други славянски народи.
Вярвания и обичаи
Празникът е основна и повратна точка в митологичния празничен календар на древните народи, свързан с лятното Слънцестоене, когато денят е най-дълъг, а нощта е най-кратка. Еньовден, разделя годината на половина и е любим летен празник на българи от различни поколения. Според едно от народните поверия - на Еньовден започва приближаването на зимата. Казват „Еньо облича своя кожух, за да върви след снега“. Вярват, че утрото, в деня, когато изгрява Слънцето „танцува“, „играе“, а този, който види това ще бъде здрав и силен през следващите 12 месеца. Затова в миналото старите и младите са срещали изгрева на високите места до селото си. Всички са ставали още преди слънцето да се покаже над хоризонта. Затаявайки дихание, заедно очакват мига, когато то ще ги сгрее с техните топли лъчи и ще им подари жизнена сила и здраве до следващия Еньовден.
Друго популярно поверия гласи, че точно при изгрева всеки е длъжен да се обърне с лице към слънцето и през рамото си да наблюдава своята сянка. Ако тя го отразява изцяло, значи човекът ще бъде здрав през цялата година, а ако е наполовина – ще се разболее.
Съществува и вярване, че преди да тръгне към зимата слънцето се потапя във водоеми с течаща вода и я прави лечебна. След това пада роса, която притежава специална магическа сила. Затова за здравето си всеки трябва преди разсъмване да се изкъпе в някоя река.
В някои райони на България в този ден момите, ергените и децата са ходили по локвите, или са се търкаляли в росата, за да бъдат силни и жизнерадостни. Неомъжените жени изнасят на улицата своята зестра, за да я види слънцето и я благослови. Младите мъже и девойките палят огньове и прескачат през тях, за да бъдат здрави и силни. За да бъдат плодовите, момите ходят през полето, берат цветя и си изплитат венец за косите, след това поставят на кръст този венец и неголям сноп жито, колкото са успели да откъснат с ръка.
Популярно е и вярването, че в утрото на празничния ден, щом изгрее слънцето, жената, която го види първо, ще бъда здрава и няма да се нуждае от пари.
Твърди се, че на Еньовден водата придобива особена магическа сила и е добре да бъде използвана за лечение и гадание. Най-силната е така наречената „мълчалива вода“. Тя трябва да бъде налята от момиче, при пълна тишина и да е събрана от 3,7 или 9 източника. Някъде съществува и представата, че в нощта на празника не бива нито да се пие, нито да се налива вода, а в самият ден не бива да се пере, защото ще се разболее член на семейството.
Лековитете растения на Еньовден
Смята се, че на Еньовден различните лечебни растения имат максимален ефект, особено по време на изгрева. Затова е по-добре да бъдат събирани рано сутринта, преди слънцето да излезе. Жените-знахарки, магьосници ходят сами и събират растения, които след това използват за лечение и магии. До зимата трябва да се съберат „77 и половина“ различни билки – за всички известни болести и за болестите без име. Вярват, че след Еньовден лечебните треви губят своята сила.
Според легендата, още във времената преди да бъде сътворен човека, лековитите растения са били обикновени билки, красиви и благоуханни, без лечебни свойства, защото по замисъла на Твореца, човекът трябва да бъде здрав и силен, никога да не боледува. Но за съжаление, когато Бог го създава от глина и го оставя да съхне, дошъл завистливият дявол. Със своя тризъбец той яростно набол глинената фигура на десетки места, превърнал я в решето и си тръгнал, доволен, че е изпълнил своя дяволски дълг. На сутринта Бог се хвърлил да спасява творението си. Походил назад-напред, откъснал някакви билки и с тях запълнил дълбоките дупки в направеното на решето тяло на човека. Раните мигновено зараснали, но завинаги останали слаби места в тялото, които останали открити за болести и беди. Не всички са могли да се излекуват мигновено, необходимо било да се намери тревата, която бог е поставил на това място.
77 билки и половина
Осмисляйки дългогодишния опит, народът се е научил да лекува много болести с билки – или както се казва точно „седемдесет и седем и половина“. От всички има лечение, с изключение на половинката. Затова на Еньовден събират 77 различни растения, а за неизвестната половинка е необходимо да се затворят очите и да се откъсне половината от стъблото на някоя произволна билка. И ако е рекъл Бог, тя ще се окаже магическа и лечебна. Всички тези растения се свързват с вълшебния букет, набиран на Еньовден. Ако на някой му се случи, в хода на следващите 12 месеца, да се разболее от неизвестна болест, или пък от да страда от нервно напрежение, от нервен припадък, неспокоен сън, страх – растенията в букетчето са това, което ще го излекува и изправи на крака.
Важно е да уточним, че лчебни билки у нас се събират и на Гергьовден, и на Ирминден, и на Спасовден, но особено силно е въздействието им, ако са откъснати на Еньовден. Вярва се, че на този ден всяка трева е лековита.
Брането на лечебните растения често се съпътства със специален обред: купуването на треви от бродници: бабите поставят в кръг кошничките, в които са набрали лечебните или вълшебните растения и при пълно мълчание танцуват около тях хоро. От растенията, сред които първо място заема еньовчето, жените правят еньовските букети и венци. Те са според броя на членовете на семейството. Дават им съответните имена и ги оставят през нощта на двора извън дома. Сутринта по букетите гадаят за здравето на този, на чието име е кръстен. След това букетите и венците се окачват на различни места в жилището и в продължение на година се използват за лечение на редица болести и болежки. На болните се дава да пият отвара или ги умиват с вода, в която са стояли букетите или венците. С растенията опушват помещението.
Билките и цветята, събрани в този ден украсяват и големия еньовденски венец, през който минават всички, за да бъдат здрави. Той се запазва и след празника и се използва за различни лечебни цели.
Освен знахарки и билкарки, в нощта срещу Еньовден, растенията се събират и от моми. Набрания в нощта срещу Еньовден букет от седем, 9 или 12 растения има силата да привлича и очарова избраника на на неомъжената жена. В букета задължително трябва да присъстват девичи растения като божур, седефче, иглика, невен, босилек, руж, здравец и др. В нощта срещу Еньовден знахарките и магьосниците готвят своите отвари, варят ги в нови съдове, които не са използвали досега. Според народните поверия любовните и други отвари се варят в края на селата, в някоя изоставена къща. Водата трябва да кипва постепенно и на бавен огън, запален от сухи стъбла на бял оман (елекампан, wikipedia, bgflora), който подсилва варящите се билки.
Ако жените или момичетата измият косите си с вода, в която са престояли билки, брани на Еньовден, те няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и бляскави. Ако привържат ръж към пояса си, то кръста няма да ги боли по време на уморителната работа на полето.
В този ден събират и венци за домовете, за да гонят от тях „лошите духове“, призраците и талъсъмите. Ако намажат животните с масло, добито през този ден сутринта, те ще бъдат здрави и ще дават много мляко.
Някои мрачни обичаи за Еньовден
Обичаите за Еньовден имат и своята тъмна страна. Съществуват поверия, според които тази нощ скитат вещици, бродници, извършват обреди, наричани „грабен“ и „мамене“. Целта на ритуала, който провеждат магьосниците (мамниците - жени, които обират берекета от чуждите ниви) е да си присвоят плодородието на чуждите поля, млякото и плодовитостта на чуждите животни. Самодивите отиват на чуждото поле, събличат се голи и извършват различни ритуали. Всички цветове на полето се покланят пред тях. Право остава само едно цвете и това е царят на полето. Магьосниците го откъсват и носят на своята ниво, или на нивата, на този, който е поръчал кражбата. Вярвали са, че от „царя на полето“ идва плодородието. „Ограбената“ нива губи плодородието си, а другата – напротив, дава богата реколта. Затова тази нощ селяните ходят на нивите си, за да ги охраняват от подобни жени. Ако хванат бродницата, която прави това, гонят я гола през цялото село, където тя е изложена на всеобщо порицаване. В други места на България, за да се предпазят от „грабене“ в навечерието на Еньовден убиват змия, а в деня на празника, напръскват нивите с мляко през устата ѝ.
Грижата за запазване на реколтата и страхът пред силата на природата са в основата на още едно поверие – забраната да се жъне на Еньовден. Според него това е лош ден. Съществува вярата, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на този, който не е почел подобаващо този празник, а е отишъл да работи. Известно е и вярването, че в нощта срещу Еньовден, небето и земята се отварят, а над място, където е зарито съкровище, излиза син пламък.
Легендата за Еньо и Стана
Стари хора разказват, че някога, преди много години, в едно село са живяли млад момък и девойка – Еньо и Стана. Те много са се обичали. Всеки ден всеки от тях е мислел за другия и дори хлябът не им се е услаждал, ако не са се зърнели поне за малко, дори и да е отдалече. Но баата на момичето я е сватосал за момък от друго село. Когато пристигнали сватовете, за да я вземат, тя е избягала и когато се е добрала до голям мост, над река Тунджа, свалила забрадката си и се е хвърлила в реката. От мъка нейният любим, Еньо се е е поболял. Цели девет години той е на легло, девет постели изгниват под него, а в същото време на селото не е валяла и капка дъжд, реката е пресъхнала, мор е почнал да покосява добитъка.
На десетата година сестрата на Еньо взела от тъкачния стан това, което крои, поставила на кръст точилката и ги обвила с детски пелени. Облякла го с женски дрехи и го забулила с бяло. След това отишла при Еньо и му рекла "Стани, Еньо, стани, братко", му каза тя, „виж, твоята Стана дойде булка да ти стане..."
Бедният момък широко отворил очи, усмивката озарила неговото измъчено лице, той се вдигнал, протегнал ръка и в същия момент умрял. Задухали силни ветрове, изсипали се буйни дъждове, раззеленили се полята, заблеяли стадата, а момите запели любовни песни. Оттук тръгнал и обичаят „Еньова булка“, в който по традиция участват само момичета. Главното действащо лице е еньовчето – малко момиченце на 3-5 години. Всяко от тях подготвя букетче (или по едно за всеки член на семейството) и всички букетчета на селото се събират в котел с „мълчалива“ вода. Съдът се покрива с червена кърпа, той се оставя да стои една нощ на звездното небе под някой розов храст. Във водата се слагат и малко овесени зърна.
