Какво забравят лекарите

През последните 10-20 години в здравната сфера набират сила два противоположни процеса. От една страна бурно нараства интересът към естествени, немедикаментозни средства и методи на лечение. И ще продължи да нараства, въпреки квалификациите които му се дават. От друга страна има тенденция към капсуловане на медицинската практика, при което лекарите се демотивират да вземат самостоятелни решения и да търсят извън наложените рамки.
Основната ми цел е да привлека вниманието върхуфакта, че масовото здравеопазване не използва оптимално възможностите на медицинската наука.
Първата ми книга “Въведение в природолечението.Моята практика” беше посветена на това какво да се прави при най-масовите здравословни проблеми, като се използват естествени средства. В настоящата книга акцентът е върху това какво би могло да не се прави или поне да се ограничи, когато се прилагат конвенционални фармацевтични средства.
Няма да съм единственият който твърди, че основното правило в медицината „Първо – да не се вреди!” се е трансформирало в „Ползата от лечението да е по-голяма от вредата”. В доболничната помощ границата между двете нерядко е твърде условна и лесно се прескача. Изпитали са го на гърба си повечето мои пациенти преди да се обърнат към мен.
Повечето от темите в книгата са условно разделени на две части. Първата включва кратко представяне на най-масовите лекарства, както и на лекарства използвани при основни социално значими и актуални (поради тревожния им ръст) заболявания. Включва също заместващи или паралелни подходи, които колегите е редно да познават и прилагат.
Втората част, отделена с подзаглавие „Моята практика”, е илюстрация с примери на моя лечебен подход. Наред с изброените в първата част средства използвам и такива, които са обявени за „ненаучни”. Доказването на тяхната ефективност по друг начин, освен чрез моята практика, не е цел на настоящата книга. В нея споделям личния си опит и решенията, до които съм стигнал за повече от тридесет години лекарска практика. Почти през цялото това време основният ми контингент пациенти са хора, които вече са били обект на конвенционална терапия и не са получили очакваното подобрение. Ето защо постоянно ми се налага да издирвам и да си припомням безвредни и в същото време медицински обосновани алтернативи.
Свободният неконтролиран избор е невъзможен без информация, но в обилието от факти често се губят причинно-следствените връзки. По този начин информираността лесно заменя мисленето. Затова в тази книга съм се постарал да дам базови познания за причините и следствията, а от там нататък всеки сам може да направи необходимите изводи.

- Д-р Атанас Михайлов